Регресия е едно изключително нашумяло понятие в последните години и прави впечатление, че често се употребява за дейности, които не покриват нейния терен на работа. Просто е модерно да се занимаваме и прилагаме регресия.

Когато в регресията се навлиза в преживявания, които явно не са от този живот и преживяванията се преработват терапевтично, говорим за Реинкарнационна терапия или терапия на предишни животи. Регресията е връщане назад, назад към първоизточника на проблемите. Реинкарнационната терапия е терапия, която приема, че проблемообразуващите преживявания могат да са от предишен живот, допуска и даже търси тези преживявания в терапията. Тоест Регресията е един от начините терапевтично да работим със симптоми от предишни животи.

Колко често влизат хората в предишни животи?

Приблизително една трета от моите клиенти влиза в предишен живот след използване на свободна сугесция. Една трета остава в този живот и приблизително една трета влиза в детска травма релатирана на предишен живот. Браян Вайс констатира, че приблизително 40% от неговите клиенти е трябвало да се върнат към предишни животи, за да разрешат проблемите си. Шакундала Моди намира при клиентите си, страдащи от наднормено тегло, че 70% от техните симптомите произлизат от предишни животи.

Първият въпрос естествено е дали тези очевидни преживявания в предишните животи са истински. Втория въпрос е при положение, че отговора на предишния е утвърдителен, дали това са наши преживявания. Подчертавам отговора на Торвалд Детлефсен на първия въпрос:

„Интерпретирането на реинкарнацията като психодрама е неизбежно. Психодрама има само когато проектираме проблеми независимо дали са осъзнати или неосъзнати. Но клиентите разказват исторически особености с една необикновена изненадваща точност и достоверност. Когато с един клиент се разглеждат различни животи, тези различни реинкарнации са толкова различни, че е много трудно да се разглеждат като проекции на днешния живот. Описанията на предишния живот не са конгломерати на проблеми, конфликти и клише- представи, но съдържат толкова много лични, специфични за времето свидетелства и способности, че обяснението с психодрама в никакъв случай не е достатъчно. Доброволците също така разказват колко време е необходимо на една пощенска каруца на стигне от А до Б, как хората са правили хляб през средновековието и как човек е предизвиквал кървене на рани с билки през 1687 година.“

За това какво представлява Реинкарнационната терапия има шест различни теории, или шест школи:

  • РТ като оракул. Преживяването отново е излишно. Трябва само да знаеш какво се е случило. Ако сам не можеш да си спомниш някой друг може да го види. Новото познание се преработва религиозно: молитва, опрощаване на другите и т.н.
  • РТ като просветление. Преживяването отново трябва да направиш сам, но то може да остане повърхностно. На клиентите е нужно само да знаят какво се е случило. Ако случайно стане много напрегнато и болезнено тогава ги изкарваме от там и оставяме това да бъде преживяно от разстояние. Една колежка американка реагира много показателно за тази начин на прилагане на регресия: „reliving trauma is only retraumatizing„.
  • РТ като изговорване така, както се прави при вербалните терапии. Преживяването отново може да бъде и много интензивно, но даже и спокойното му преминаване може да бъде лекуващо.
  • РТ като погасяване. Интензивно преживяване отново е началото, повтарящо се преживяване отново е необходимо докато първоначалното болезнено преживяване може вече отново да се премине спокойно.
  • РТ като катарзис. Интензивното преживяване отново е необходимо, но разтоварването на проблема води до нови разбирания. Първоначалното преживяване се вижда в нова светлина: вече не ни натоварва, не сме повече в неговия капан.
  • РТ като непременно и необходимо. За да се отработят наистина проблемите, трябва винаги да се отработят преживявания в предишни животи. Проблемите са винаги симптоми на общи проблеми и теми, които преминават през различните животи. Проблеми, примерно, с мъжко-женско можем да разрешим само ако отработим различни мъжки и женски отминали животи.

Първото съждение – РТ като оракул в действителност не е терапия, а парагностичен консулт при който на хората се съобщава какво са били или са правили в предишен живот поради което в сегашния не се чувстват добре. Този консулт може да бъде попълнен с паранормални лечения като рейки, аура-лечение и чакра лечение. За хората, които сами не могат да работят(като аутистен, психотен, хора с ниска интелигентност, бебета) това е разрешение. За хора, които могат, това е отлагане. И понякога е недъг защото поради това не могат да влизат в сесия непринудено.
Вариант на това е разузнаването на предишни животи с теста на ръката или друга част на тялото. Това е оракулство с тялото на клиента. Много от въпросите са неточни и с двойно значение. Ние можем да се допитаме до различни части на подсъзнателния компютър. Това не е терапия а алтернативна индукция. Този метод е подходящ за хора, които нищо не виждат. След това обаче преминаваме към регресия.

Много терапевти от втората школа‚ РТ като просветление, работят с висшето-аз на клиента или с духовни гидове. Те вкарват техните гидове във сесията и карат клиента да повика своите. Съвсем естествено, че в сесиите, когато работиш по този начин ще става въпрос за прилепнали енергии и умрели. Гидовете се представят не като възвишени същества а като приятели и познати от предишни животи и понякога като починал близък от този живот. А правилото, че гид, който ти казва какво да правиш или още по-лошо – дава нараждания какво да правиш – не е гид а вмешател.

С тези две начина не можеш да помогнеш при истински проблемни случаи, защото предлагат много малко психотерапия. И тежкото ‚зло‘ не може да се подхване.

Един добър пример за третата школа РТ като изговарване/изприказване е Many lives, Many Masters на Браян Уайс за хипнотичните сесии, които той е извършвал с негови клиенти. Той следва разплитащия се разказ, но междувременно не прави нищо с него. Той ги е изслушвал с внимание, но преди всичко – с голяма изненада.

Пример за четвъртата школа, РТ като погасяване, е Dianetics на Рон Хуббард. Епизоди на намалено съзнание, физическа болка и болезнени емоции са складирани в тъй наречените енграми. По-късни, подобни преживявания рестимулират енграма, който от всичко това даже и става по-голям, тоест захранва се при рестимулация и така нараства. Всеки енграм се разтоварва чрез епизоди, които се преживяват отново и отново, започвайки от най-актуалния и вървейки назад стигнем до първоначалното преживяване. Подходи на работа, които свързват реинкарнационната терапия с поведенческата терапия в едно отношение е още по-примитивно. Товарите (емоционални, ментални, телесни и сензорни) се разтоварват чрез просто повторение, независимо, че Сайнтолоджи, от Хуббард създадено църковно общество, поставя акцента на конфронтирането и поемането на отговорност, пък било то и по един механичен маниер.

РТ като катарзис.
Истинския катарзис означава работа на четири нива и на четирите нива се постигат резултати: ментално, емоционално, телесно и сензорно. Най-добрия пример на тази школа са Ханс тен Дам, Морис Нетертон, Роджер Вуулгар. Института за регресивна и реинкарнационна терапия в София е лицензиран от Ханс тен Дам и спада също под тази школа.

Шестата школа, ‚РТ като необходимост‘ , е специализация на петата. Разликата всъщност е във твърдението, че проблемите в живота са част от процеса на израстване на душата и, че тази/тези теми играят роля в различни животи, понякога даже и през повечето животи. Разликата е в това дали терапевта иска винаги да обръща внимание на задкулисните фактори или е доволен с постигането на резултатите на проблема по който работи клиента. Повече от ясно е, че терапевтите от шестата школа почти винаги се наричат реинкарнационни терапевти а не регресивни терапевти.

Сесии, в които предишни животи са видени, и особено ако клиента е видял повече от един предишен живот, имат и други ефекти освен лекуването на психични или психосоматични проблеми. Когато клиента се е преживял в различни животи това има повечето от долу споменатите последици:

  • Страха от смърт е намалял или изчезнал.
  • Чувството, че не е случайно в коя фамилия си роден или кой си срещнал в живата си, защото има нещо като житейски план.
  • Едно по-свободно и същевременно по-уважително отношение към своето тяло.
  • Сексизмът, национализмът и расизмът изчезват. Човек се изживява в различни тела, различни роли, различни култури, различни религии. Това прави хората по-малко догматични.
  • Закостенели обеденностти изчезват. Хората могат изведнъж да станат пацифисти или пацифизмът да изчезне.
  • Друг поглед върху бременност, бебета и малки деца, върху възпитанието. Децата не са вече генетично определени същества а създания, които тепърва трябва да учат. Децата имат често нещо възрастно в техните реакции, пресмятания и решения. Както възрастните имат вътрешни деца така и децата имат вътрешни възрастни. Един реинкарнационен терапевт приема вътрешните възрастни сериозно и открива в тях предишни животи или заключения от предишни животи направени между смъртта и раждането.
  • Казано тържествено: Реинкарнационната терапия води (най-често) до нарастване на житейско проникновение, често даже и до изкуството да се живее.

Има клиенти, които са толкова ентусиазирани, че виждат навсякъде предишни животи. С течение на времето нещата се регулират от само себе си.

Реинкарнационната терапия се комбинира изключително успешно с другите ‚проникновени‘ терапии. При откриването на причините е въпроса доколко това е от предишни животи и доколко от сегашния. Понякога е по-добре първо да се преживее отново травматична смърт на предишен живот преди клиента да започне работа върху проблемите си от този живот, но обратното се среща много по-често.


ЗА ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ И ПРОВЕЖДАНЕ НА ИНДИВИДУАЛНА РЕГРЕСИЯ

СЕ ОБАДЕТЕ НА ТЕЛ: 0877 019 669


 

PS: една част от този материал е в превод от книгата на Ханс тен Дам: Катарзис, Интеграция и Трансформация.